Има дати, които тежат повече от другите.
3-ти Март е една от тях.
Тя е разделителната линия между мрака на миналото и светлината на бъдещето ни.
Но ако днес се питаме какво е за нас този ден, отговорът не е в документите и договорите. Отговорът е горе – в бруления от ветровете Балкан, на стъпалата към Шипка.
Заветът на Апостола: Свободата не се подарява
Преди топовете на Шипка да загърмят и преди Сан Стефано да се превърне в исторически факт, един човек обикаляше същата тази България с една мисия – да ни научи да бъдем свободни първо в душите си. Васил Левски.
Апостола не дочака 3-ти Март. Той не видя трибагреника да се вее над София. Но точно той ни завеща най-важния урок: Свободата не е подарък, който се приема наготово. Тя е действие. Левски ни казваше, че „избавлението ни зависи от нашите собствени усилия“. Той не търсеше чужда милост, а изискваше народно събуждане.
Затова, когато днес говорим за Освобождението, трябва да помним – Руско-турската война беше само финалният акорд на една симфония от саможертви, започната от Левски. Той не ни „подари“ свободата; той ни постави задачата да я заслужим и, което е по-важно – да я пазим. Защото свобода без отговорност е просто нова форма на робство.
Шипка – Изпитът на нацията
Когато на Шипка се изправиха опълченците, те не се биеха само за една територия. Те се биеха, за да защитят идеите на Апостола. На тези стръмни скали българинът доказа, че не е просто „рая“, която чака някой да я спаси, а народ, готов да плати цената на собственото си достойнство.
Там, сред барутния дим и ледената зима, се ковеше нашият характер. Ако Левски беше идеологът на Свободата, то защитниците на Шипка бяха нейните стоманени мишци.
Призив за завръщане към корените
Българи, този 3-ти Март ни зове към Върха. Нека не го превръщаме в поредния повод за празненства в низините. Нека оставим за миг суетата и дребните спорове.
Призоваваме ви: На 3-ти Март, елате на Шипка!
Защо да бъдем заедно на 3-ти Март на Шипка?
Нека изкачим стъпалата към паметника с ясното съзнание, че Свободата е всекидневен избор. Тя е в начина, по който се отнасяме един към друг, в начина, по който пазим природата си, в начина, по който учим децата си на чест.
Елате, за да погледнем от високото и да си спомним думите на Апостола: „Дела трябват, а не думи“. Да застанем там, където Балканът пази вечния завет, и да се закълнем пред себе си, че ще бъдем достойни пазители на това, за което хиляди дадоха живота си.
Свободата не ни е подарена веднъж завинаги. Ние сме длъжни да я защитаваме всеки ден с действията си.
Да се видим на Върха!
Честит Национален празник!
„Трявна винаги е била мост към Шипка. От тук са тръгвали провизиите, тук са се лекували ранените, тук духът на Възраждането е бил най-силен. Днес ние продължаваме тази традиция на гостоприемство и памет.“
- Трявна – Възрожденският мост към свободата
- Неслучайно пътят към върха за мнозина започва именно от Трявна. Нашият град никога не е бил просто наблюдател на историята. В онези съдбовни дни на 1877 и 1878 година, Трявна се превръща в туптящото сърце на тила за защитниците на прохода. Тук, сред калдъръмените улици и под сянката на Часовниковата кула, се е ковала волята за победа.
- Тревненските майстори и търговци не са пестили сили – оттук са тръгвали керваните с провизии, топло облекло и надежда за гладните и измръзнали бойци в окопите. В старите къщи на Трявна са намирали подслон и грижа ранените герои, а местните жени са превърнали домовете си в лазарети. Този дух на солидарност е онова, което прави 3 март на Шипка толкова личен празник за всеки тревненец. Ние не просто почитаме датата, ние помним стъпките на предците ни по стръмните пътеки към свободата.
